"...в смъртта" от Дж.Д.Роб

"...в смъртта" е една поредица, за която исках да пиша от доста време. Днес е денят, в който ще го направя!

Дж.Д.Роб всъщност е псевдоним, под който се крие една много известна писателка. За мен също беше голяма изненада, когато разбрах, тъй като тук, в България, книгите от поредицата се издават с нейното име.
Дж.Д.Роб е чаровната и талантлива писателка Нора Робъртс.

Открих книгите ѝ, когато бях на 15. Моята баба, която също е запален читател, има голяма колекция, сред която се срещат и издания на "Арлекин". Те са едни такива джобни книжки, изпълнени с разточителни приказки за любов. След 3-тата или 4-тата такава поредна книга вече ти писват, защото сюжетите са еднотипни, но... имат едно голямо предимство. Разтоварват. И то много! Това са книги, които не те затормозяват на философска, екзистенциална или психологическа тематика. В тях няма да откриеш някакъв скрит смисъл или възможност да си изведеш поука .... освен, може би, че отношенията между мъжа и жената в реалния живот не са толкова простички, колкото ги описват в евтините любовни романи. Съвсем не искам да звуча враждебно, напротив! Аз харесвам такъв тип книги и ги чета за разнообразие. Те ми действат като глътка свеж въздух след някоя особено тежка книга.

Та... сред тази бабина колекция аз открих книги на Нора Робъртс и ги прочетох. Хареса ми стилът ѝ, защото той се различаваше от останалите. Имаше някаква живинка и истинност в написаните от нея думи. Виждах реалността през тях, въпреки че тази реалност беше сиропирана с любов, шоколад и целувки повече, отколкото на мен ми допада.

Имаше период в тийнеджърските ми години, когато бях изключително запален нейн читател. Купувах си всяка нейна книга, която излезеше на пазара и я прочитах на един дъх. Премина. Вече съм на съвсем различна вълна, но понякога се връщам към старите си предпочитания.

Основното, което ми допада в книгите на Робъртс е, че тя винаги избира жена за главен герой в историите си. По този начин показва, че жените също могат да бъдат самостоятелни и силни и в никакъв случай не са разглезени и хленчещи момиченца. И не, не става дума за разделение между половете, а по-скоро за подтик към четящата да потърси тази вътрешна сила, която е скрита някъде дълбоко. Да я потърси и да вземе контрол над нея, за да стане един пълноценен член на обществото, глуха и сляпа към репресиите, че е жена. Твърде феминистично звучи, но в днешно време всяка от нас се сблъсква с такъв проблем - дали в работата или в личния живот.
Не твърдя, че книгите на Нора Робъртс са решението на всички такива спънки, но са един трамплин, който ти помага да отскочиш високо и по този начин ти дава начален тласък, за да продължиш да се изкачваш нагоре. Или поне аз така виждам и чувствам нещата.

Поредицата "...в смъртта" е много различна от предишните творби на Робъртс. Да, има ги и приликите, тъй като отново е пресъздала силна и независима жена в образа на лейтенант Ив Далас и олицетворение на любовта и съвършенството в лицето на Рурк, но до тук.
Разликите обаче са многобройни. Книгите от тази поредица са любовни романи, не отричам, но при тях се усеща осезаемо криминалният привкус. Понякога дори той надделява, което е добре дошло за мен. В никакъв случай няма да правя сравнение между Робъртс и криминалните гении като Чандлър и Кристи, защото стиловете им на писане са прекалено различни. Робъртс обаче успява умело да вплете в розовите любовни преживявания поредица от убийства, отвличания и грабежи. Накратко казано - най-разнообразни престъпления, с които се заема всеотдайно главната героиня.

Ив Далас е блестящ полицай, който се бори със зъби и нокти за справедливостта. Полицейската ѝ значка е част от самата нея и отнемането ѝ би било като да ѝ изтръгнат сърцето. Може би това се дължи на тежкото детство на Ив, лишено от всички детски забавления и приятели. Детство прекарано без майка, единствено с баща, който я малтретира. Това е нейната основна и водеща сила да продължава да се бори за възтържествуване на правдата. Колкото и неподвластна да е на чувствата си, в стената, така грижливо изградена от лейтенант Ив Далас, се появяват пукнатини, когато се среща с мултимилионера Рурк. И точно тук е моментът, в който читателят осъзнава, че всеки човек, колкото и да е силен и борбен, се нуждае от сродна душа, от друго човешко същество, на което да се опре в трудни моменти. Тук е тънката линия, в която се вижда, че на закоравялата полицайка нищо човешко не ѝ е чуждо - включително любовта и проявите на нежност и внимание.

Образите на Рурк и Ив са много грижливо създадени, изпипани до последния детайл. Те блестят със собствена светлина и сякаш, докато четеш, виждаш пред себе си тези хора. Въпреки всичко аз все още не съм си изградила ясна представа и за двамата. Когато помисля, че мога да видя някой от тях в съзнанието ми, те ми се изплъзват и остава само силует в мъглата. Така e и с редицата други герои, които Нора Робъртс е създала - Съмърсет, Мейвис, Пийбоди. Те блестят, изпъстрени с различни краски, докосваш се до техните мисли и вътрешни терзания и радости, но ти е трудно да ги видиш в реалността. Точно това изключително много ме привлича в тези книги - мистиката, в която са обвити героите ѝ.

Пропуснах да спомена,че действието в книгите се развива в далечното бъдеще или по-скоро е било далечно, тъй като първите книги са написани в началото на 90-те години на XX век. 

През 2058 година се очаква нашата цивилизация да е напреднала толкова, че да сме открили лечение на нелечими болести като рак и СПИН, да сме открили планети, на които може да се зароди живот и да сме създали условия за развитието на този живот. За нас тогава не би трябвало междупланетните пътувания да са проблем, а пък нуждите ни ще бъдат обслужвани от роботизирани хора или, както Робъртс ги нарича, дроиди. Това е един реален свят извън ореола на реалността. И все пак - защо не?
Въпреки целия културен и технологичен подем, хората си остават хора. Обществото е изпъстрено от емоции като радост, тъга, любов и гордост, но е запазило и тъмната си страна - онези скрити чувства, които в един момент излизат на повърхността и те обземат целия, а именно: гняв, завист, желание за мъст и злина. Чувства, които спотайвани дълго време, в един момент довеждат до убийство на себеподобен. И тук лейтенант Ив Далас застава на мястото си и търси отмъщение за мъртвите чрез закона. Тя не се спира, докато не открие престъпника и не го тикне зад решетките. Звучи като описание на Жената-чудо, но Нора Робъртс наистина се е постарала с този образ. Лейтенант Ив Далас буди възхищение у читателя със своя кураж, себеотрицание и всеотдайност.

Робъртс пресъздава престъпленията в книгите си по един много изкусен начин. Описанията им не довеждат до погнуса, но те навеждат на размисъл, че ние, хората, наистина сме способни на такива жестокости. А това е една ужасяваща мисъл. Психологическата нотка, която се долавя във всяка една история е ненатрапчива и приятна. Кара те да размишляваш кой от представените в книгата герои може да бъде убиецът, кой е способен да извърши това престъпление. И така обзелото те любопитство те подтиква да прелистваш страниците една след друга, докато неусетно не се окажеш в края на книгата.
Не бих казала, че това е леко четиво, но не е и тежко, предвид предишния ми опит с други писатели. Мисля, че заема една златна среда в моята книжна скала. Заема я, защото всяка по-напрегната сцена е последвана от приятни пасажи, които ти позволяват да си поемеш глътка въздух.

Все още не съм прочела всички книги от поредицата, тъй като те са общо 54, като на последните 2 им предстои да излязат през септември тази година. Забележителна бройка, нали? Въпреки това съм обхваната от фикс-идеята да се добера до колкото се може повече книги от тази поредица и да си направя колекция. Не само заради интересът, който будят у мен, но и заради леко "маниакалните" ми колекционерски желания. Е, всичко си е до човека. Аз събирам книги.

Силно препоръчвам поредицата "...в смъртта". Хората, които не слагат ограничения на литературните си предпочитания, могат да останат наистина приятно изненадани от нея. Силно се надявам това да стане, защото с мен се случи и аз съм наистина много доволна, че ми се предостави възможност да се докосна до тези интересни четива!