Бяхме аз и ти.
На алеята в парка се срещнахме случайно.
В очите ни пламнаха искри,
което май съвсем не бе необичайно.
Поглеждайки към теб, усмихнах се свенливо
и топлина разля се по цялото ми тяло.
А ти към мен пристъпи предпазливо
и обгърна ръката ми с твоята изцяло.
Пръстите преплетоха се неотстъпно
и аз усетих теб и тръпката прекрасна.
Погледите срещнаха се тъй внезапно
и в тях заключи се емоцията негласна.
Това бе нашата среща неочаквана и сладка.
Среща между двама непознати, стаили в себе си надежда.
Моментът беше сам по себе си загадка,
защото съдбата неусетно животите ни като пъзел пренарежда.
Photo: Google
Още,още!
ОтговорИзтриване