"A slip of the keyboard" от Тери Пратчет

Сър Терънс Дейвид Джон Пратчет или простичкото Тери Пратчет...

Едва ли има човек в днешно време, който да не е чувал това име. И все пак...

Тери Пратчет е създателят на една от най-известните фентъзи поредици: "Света на Диска". Тери е един от популярните автори на нашето съвремие. За съжаление вече не е между живите, но остави след себе си едно огромно литературно наследство.

В настоящия текст няма да ви убеждавам колко добър писател е Пратчет; как неговото въображение, непознаващо граници, създаде един свят колкото далечен, толкова и близък до нашия; колко неговите идеи и разбирания могат да повлияят на духовното ви израстване.

Аз не целя да ви заливам с прехвалени слова. Сигурно вече сте прочели няколко статии, посветени на неговото творчество... А дори, може би, и част от книгите му. Някои от вас сигурно са се докоснали до магията на Неговия пъстър свят... Което е повече от страхотно, защото така тези редове сигурно ще ви заинтригуват. Или поне силно се надявам.

Ще ви върна назад във времето...

Коледа е. Зимна приказка. Мигащи светлинки. Приповдигнато настроение. Уютна атмосфера. Храна и роднини. Роднини и храна. И не на последно място - подаръци.

Подаръци с всякаква форма и големина, изпъстрени в различни цветове. Някои придружени с картички с лика на Дядо Коледа или неговите елени, други - без. Всички обаче носещи едно и също послание. Послание, което те докосва и те кара да се почувстваш значим, важен... Защото, колкото и да казваме, че подаръците не са най-необходимото, на всички ни е приятно да получим поне един. Събужда детското в нас, а аз лично на всяка цена държа да го запазя до дълбоки старини. Иска ми се, когато побелея и бастунът стане мой верен другар, да мога да се натъпча с бонбони и да поиграя с кукли без да се чувствам не на място. Та...

Един от коледните подаръци, които получих, беше наистина голяма изненада за мен. Не очаквах, че толкова скоро ще държа в ръцете си една от автобиографиите на Пратчет. И тук е моментът да кажа - Благодаря ти, Мони. 

Започнах да чета книгата почти веднага. С помощта на речник, защото, да си призная, английският ми не е чак толкова добър, че да чета Пратчет в оригинал. Още тогава се зароди мисълта да напиша впечатленията си от тази книга и днес стигнах до тук. С известен страх, защото за мен, като лаик, това е наистина голяма хапка. 

Странно е да четеш за живота на любимия си автор и то предаден с негови думи. Имаше моменти, в които бях леко разочарована, защото, като всеки запален читател, си бях изградила един идеализиран образ за Тери Пратчет. Той обаче, с непринудена лекота, го разби на пух и прах. Което е повече от добре, защото така ми показа, че той е човек като всички нас. Че той също се вълнува, ядосва, радва се и плаче. Че той има семейство, имал е и детство.

Погрешно е схващането да издигаме на пиедестал идолите си, да ги гледаме през призмата, която ги отдалечава толкова от човешката същност. Трябваха ми само няколко думи и то сега, за да разбера всичко това. Е, както казват хората: "По-добре късно, отколкото никога".

"...well, when I was young, I wrote a letter to J.R.R.Tolkien, just as he was becoming extravagantly famous. I think the book that impressed me was "Smith of Wootton Major". Mine must have been among hundreds or thousands of letters he received every week. I got a reply. It might have been dictated. For all I know, it might have been typed to a format. But it was signed.

He must have had a sackful of letters from every commune and university in the world, written by people whose children are now grown up and trying to make a normal life while being named Galadriel or Moonchild. It wasn't as if I'd said a lot. There were no numbered questions. I just said I'd enjoyed the book very much. And he said thank you.

For a moment, it achieved the most basic and treasured of human communications: you are real, and therefore so am I."

В книгата си Тери дава много незаменими съвети как да бъдеш писател, как да последваш вътрешното си желание. Дори може за се каже, че "напипваш" есенцията на писателското поприще. Разбрах, че не е необходимо речникът ти да е пълен с толкова много високопарни слова, нито е задължително самият ти начин на изразяване да е завъртян и неразбираем за другите. Това не те прави добър писател. Защото добрият писател трябва да "докосне" с историите си дори и най-ограничените мозъци и да накара нещо да покълне в тях, да разгърнат потенциала си. Хубаво е това да се каже с простички думи, нали?

"It comes as a huge shock to read these theses, that sneak in at a rate of one every month or two, and find out about my wonderful use of language and the cleverness with which I do these things. I think "Nah!" I just do it because that's what it's like... That bit goes there because it's impossible to imagine it going in any other place. And then they go and make me a Guest of Honour. There are far, far better authors out there, folks. But I thank you very much for reading this one."

Случвало ми се е приятели да ми задават въпроса дали е необходимо книгите от "Света на Диска" да се четат подред. Аз пък винаги отговарям, че не е. Нямам солиден аргумент за това, освен че аз самата не ги четох подред. Напротив. Първата книга, до която се докоснах, беше "Маскарад" - 18 по ред от поредицата. Бях на 15 години и се запалих страшно много. Оттогава изтече много вода и сега съм горд притежател на почти всички Пратчетови книги, преведени на български. Дори си имат собствена лавица и всичко! Беше необходимо обаче да прочета точно автобиографичната книга, за да отвърна на въпроса: "Авторът казва така". Което е готино и те кара да се чувстваш всезнаещ.

"Nobody ever taught me to write. No one ever told me what I was doing wrong. My first novel was published by the first publisher I sent it to. And so I've been learning as I go, and I find it now rather embarassing that people beginning the Discworld series start with "The Colour of Magic" and "The Light Fantastic", which I don't think are some of the best books to start with. This is the author saying this, folks. Do not start at the beginning with Discworld."

И книгата продължава с още много и много съвети, свързани предимно с писането. Всичко е предадено с типичната хумористична и "леко" цинична нотка, която, ние, запалените "Пратчетисти", познаваме.

"Horizontal wealth means not letting your increased income dictate your taste. You like books and now you have money? Buy more books! Change those catenary bookshelves for good hardwood ones! In my case, build a library extension to your office."

Задавали ли сте си въпроса защо Пратчет не харесва елфите или защо тези знатни, кралски особи в книгите му са противни? Или пък защо неговото фентъзи се различава толкова много от всички останали, които сте чели до сега? Защото аз съм. Задавала съм си тези въпроси много пъти и почти никога не съм стигала до някакво пълно заключение. Винаги тези мисли са завършвали с "Може би това е една от странностите на Пратчет" или пък "Това разграничение от останалите автори има своето скрито послание". Е, поне съм била близко. Или може би аз така си мисля.
Тази биографична книга наистина ми разкри много неща, които по някаква причина са останали в сянка за мен. Аз разчитам единствено на книгите, до които имам достъп и рядко се доверявам на интернет, а ние живеем в Ерата на Интернета. Ето защо за мен е изключително удоволствие да чета толкова смислена литература и всеки ден да откривам по нещо ново за света, който ме заобикаля.

"Elves were never noble. They were cruel bastards. And I dislike heroes. You can't trust the buggers. They always let you down. I don't believe in the natural nobility of  kings, because a large percentage of them in our history have turned out to be power-crazed idiots. And I certainly don't believe in the wisdom of wizards. I've worked with their modern equivalents, and I know what I am talking about.

Fantasy should present the familiar in a new light - I try to do that on Discworld. It's a way of looking at the here and now, not the there and then. Fantasy is the Ur-literature, from which everything else sprang - which is why my knuckles go white when toe-sucking literary critics dismiss it as "genre trash". And, as its best, it is truly escapist.

But the point about escaping is that you should escape to, as well as from. You should go somewhere worthwhile, and come back the better for the experience. Too much alleged "fantasy" is just empty sugar, life with the crusts cut off."

Прочетете книгата. Прочетете я, за да се докоснете до магията, която струи от нея.