Спомняте ли си детството? У повечето хора връщането към тези спомени предизвиква цяла палитра от пъстри емоции. Надявам се и вие да спадате към тази група, защото в настоящия си текст ще ретроспектирам някои страни на нашето (моето) детство.
Аз имах приказно детство. И като казвам приказно, имам предвид че си живях като една малка принцеса, която владее едно малко кралство. Голямо благодаря на родителите ми за това.
Моето царуване беше малко особено, защото аз бях от този тип принцеси, които не харесваха рокли, панделки и дантелки (не че и сега съм им почитател). По-скоро предпочитах панталоните, тениските и разпуснатите коси. Катерех се по дървета, люлеех се на люлките права и тичах насам-натам с момчетата, a.k.a. моите подчинени. Шегувам се, разбира се. Да няма засегнати.
Имам изключително ярки спомени дори от най-ранно детство. Замисляйки се за това, си давам сметка, че човешкият мозък наистина е една мистерия. Някои неща остават в спомените ти, а други избледняват и чувайки ги в разговор, се питаш кога са е случвало това? Е, аз няма да навлизам подробно в тази тема. Искам да ви разкажа друго...
Спомняте ли си книжките за оцветяване? Аз имах доста и много ги обичах. На нашите често им се налагаше да ми купуват нови флумастери, защото ги изхабявах много бързо. Един ярък мой спомен е свързан с книжка за оцветяване на Мики Маус. В нея имаше една картинка, на която беше изобразена Мини с хубав букет в ръце. Мама я беше оцветила, за да ме научи как да не излизам от линиите (това за едно дете си е много голямо предизвикателство). Картинката беше станала толкова красива, че си спомням как един цял ден се учех да оцветявам като мама. Накрая, с голямото си упорство, успях. После... ами после пораснах и захвърлих всичките такива книжки. До преди година, може би.
Сега, и аз като децата, оцветявам. И знаете ли какво открих? Че оцветяването на книжка с картинки е не само полезно за развитието на мозъка, за стабилизиране и по-фино движение на ръката, но е и средство за успокояване. Поне за големите, към които сега се причислявам. Съвсем не го казвам със съжаление, но понякога наистина ми се иска да се върнат безгрижните детски дни. Или аз да се върна към тях.
Напоследък станаха много популярни книжките за оцветяване за възрастни. Срещали ли сте ги по книжарниците? Е, аз да и вече съм горд притежател на две такива книжки.
Признавам, че и двете са оцветени до половината, но това е така, защото нямам търпение от едната книга да се прехвърля на другата. Типично по детски, а?
"Омагьосаната гора: Приключение с цветове и багри" е изпъстрена с толкова много детайлни рисунки, че понякога оцветявам доста хаотично. Ту на едната страница, ту на другата. Изглежда, че търпението не ми е една от силните страни на характера.
Рисунките обаче са разкошни. Представете си горско животно изцяло съставено от горски елементи - листа, гъби, цветя... И всичко това трябва да се оцвети, а за да бъде добре оцветено ни трябват много и наситени цветове. Тук започва забавата, но има и една уловка - естетичният усет. Защото не можеш да оцветиш рисунката във всякакви цветове, хубаво е да комбинираш. И то да комбинираш добре. Малко е досадно в началото, но с напредването на страниците вече виждаш в съзнанието си безцветната рисунка цялата изпъстрена с цветове, а това, повярвайте ми, е голямо удоволствие!
Джохана Басфорд има още две книжки на същата тематика - "Тайната градина" и "Изгубен океан". Тя е художник и дизайнер и наистина е вложила много усилия, за да създаде един алтернативен начин за почивка.
Това ще прозвучи малко като реклама, но идеята ми е съвсем различна: Ако и вашето ежедневие е изпълнено с негативни емоции и малки дози стрес, не се колебайте да грабнете цветните моливи и да се потопите в един футуристичен свят.
"Алиса в Страната на чудесата" е книга за оцветяване, която, освен че съдържа оригиналните илюстрации от сър Джон Тениъл, има и цитати от Луис Карол. Оцветява се много трудно, няма да крия от вас. Отнема ми, може би, два пъти повече време да оцветя една страница от тази книга, отколкото от "Омагьосаната гора". Това обаче я прави още по-заинтригуваща, а тук играта с цветове е още по-голяма. Въпреки това влизаш директно в света на Луис Карол. Срещаш се както със самата Алиса, така и с Лудия шапкар, Мартенския заек, птицата Додо и още много други герои. Освен че ги срещаш, можеш да им дадеш и цвят.
Получих тази книга за Коледа и разглеждайки я, тя ме върна в онова старо време, когато гледах анимации на видео. Имах видеокасета с избрани приказки в нея и една от тях беше точно "Алиса в Страната на чудесата". Имам смътен спомен, че в тези анимации движенията на героите бяха някак отсечени, а цветовете твърде убити и тъмни. Въпреки това много ги обичах и ги гледах с огромен интерес. Е, с рисувателната книжка е по същия начин, но с тази разлика, че тук аз мога да дам живот на нейните рисунки. Повярвайте ми, цветовете ще бъдат от пъстри, по-пъстри.
Детството е един от прекрасните периоди, през които преминава човек по време на житейския си цикъл. И тъй като колелото се върти и не спира, ние не можем да се върнем назад. Това, което можем да направим обаче е да извикаме така крепко пазените от нас спомени и за един кратък миг да станем част от тях. Всички тези рисувателни книжки ни дават тази възможност. Не я изпускайте!
Коментари
Публикуване на коментар