Седяха тя и той
в чудесните градини на двореца скъп
и говореха си сладко, сладко
за отминали години
Тя - красавица неземна
или може би била е?
С посребрени от времето коси
и изящни отличителни черти.
Той - снажен момък
или може би преди?
С изискани обноски
и неизказано желание в очи.
"О!" - възкликна тя и замълча.
"Да!" - глас висок и мек
извиси се над това.
"Нима не вярваш?" - той попита.
Настъпи тишина.
Размениха погледи, усмивки,
но и не слова.
Ръка докосна друга,
очи се срещнат,
сърца препуснат.
"Неизказаните думи най-болят.".
"Болят, ами, но не за теб.
Болят за този, койт(о) мълчи.".
"Грешиш.
Болят за двама ни.
От любов ни ти лиши.".
Чу се песен, после друга.
Чу се сякаш от далечен край.
Чу се от една задруга,
загубила се в този Рай.
"Те не знаят що е
сърце разбито,
любов несподелена."
"Несподелена, не,
а любов предопределена.".
"Съдба! - възкликна той.
Поглед чуден към него се отправи.
"Съдба е, да
и тя един срещу друг ни сега възправи.".
"О, сърцето ми ликува!
То е твое,
а твоето е мое!"
"Сърцата ни намериха крила.
Сега ще се издигнат из безбрежни небеса.".
Коментари
Публикуване на коментар