От кухнята на Леля Ог

Днес ще говоря за готварство. Смътно, неопитно и лаически, но пък готварството, което аз умея. 


Вдъхновението да пристъпя прага на кухнята, да сложа престилката и да смеся суровите продукти, докато се получи готово ястие, дойде от една мъничка наглед книжка. Книжка, която имам от години, но така и не се престраших да направя нито една рецепта от нея. До преди няколко дни.
Книгата се казва "Готварска книга на Леля Ог" и е на Тери Пратчет, разбира се. Но това едва ли изненадва някого. Представлява един кулинарен Алманах, съдържащ най-изумителните и интересни рецепти, които могат да се намерят из всички краища на Света на Диска.
Тази кулинарна книга е изпъстрена с типичния за Пратчет хумор и цветистите разсъждения на колоритната вещица Гита Ог. Освен рецепти, ще намерите и много добри съвети относно етикецията.

"Все ме питат: каква е тая етикеция? И отговорът е: онова, което се налага да използвате, когато нямате добри обноски."

Етикеция относно вещиците, джуджетата, троловете и всички други раси, които населяват Света на Диска. Етикеция за ухажването, раждането, браковете, гладенето на костюми и дори общуването с немъртвите. Изобщо етикеция да искаш.
Но не това е най-важното. Важното е да споделя моето преживяване в кухнята, докато изпълнявах три рецепти от този своеобразен Алманах.

"Добрата храна означава нещо повече от това да си мериш разстоянието между вилицата и ножа, да правиш лебеди от масло и да имаш солница от чисто сребро във формата на умален модел на Битката при Псевдополис - всичко опира до подбора на доброкачествени съставки и на факта, че трябва да има много от тях."

Рецептите, които аз избрах, са "Оригинално хоуондалендско къри", "Джуджешки хляб" и "Джуджешки пити трепач".

Хоуондалендското къри е създадено от Понсе де Куирм по време на една от много му експедиции. Той преживял корабокрушение и попаднал на самотен остров, където, за негова изненада, имало много дебели, тлъсти пилци, които така и не се научили да летят. Е, но поне послужили като една от съставките на това къри. Но вие не се притеснявайте, той не е избил всички пилци. Оставил един, за да не се нарушава природния баланс.
Рецептата за това Оригинално хоуондалендско къри включва:

4 пилешки гърдички без кожите, накълцани на хапки
малко гърненце домашно кисело мляко
1-сантиметров джинджифилов корен, настърган
6-8 скилидки чесън, счукан
2 супени лъжици зехтин
1 голяма глава лук, накълцан
4 свежи зелени люти чушлета, 
без семе и ситно нарязани
1/2 супена лъжица смлян кимион
1/2 супена лъжица смлян кориандър
1 чаена лъжичка куркума
400 мл. кокосово мляко
вода
сол на вкус
свежи листенца кориандър, нарязани

Само да вметна, че вместо кокосово мляко може да използвате домати от консерва или кашу на паста. Аз лично използвах пресни домати, защото консервените продукти не ги долюбвам особено.

Пилешките хапки се слагат в купа заедно с киселото мляко, половината от настъргания джинджифил и половината от счукания чесън. По този начин престояват най-малко половин час, а най-добре е да престоят до сутринта. 
Накълцания лук се задушава в голям тиган за около 10-тина минути (аз времето много, много не го спазвах). Лукът трябва да стане златистокафяв или както Леля Ог казва "тъмнокафяв - това променя вкуса и придава сладост на кърито". След това се добавят половината от лютите чушлета, останалия джинджифил и чесън и смлените подправки. Трябва да се получи една приятна кашица с много богат и екзотичен аромат. Към така получената кашица добавяте кокосовото масло (или, както вече уточних, домати или кашу на паста) и сместа ври за около 8-10 минути или "докато започне съвсем да извира и олиото започне да пращи". Когато вашата кашица започне да изглежда още по-приятно кашеста, добавяте пилешкото месо с киселото мляко, люскате малко вода (около половин кана) и сол на вкус. Може дори да добавите лимонов сок и щипка захар. Аз лично изстисках половин пресен лимон. Намалявате огъня и оставяте сместа да къкри около половин час. Точно преди финала добавяте и останалите чушлета.
Сега, с едно уточнение, аз люти чушлета не сложих, тъй като не съм фен на пикантната храна. От джинджифила обаче се получава един приятен, апетитен, налютващ вкус. 
Сервирате докато кърито е още топло и поръсвате със свеж кориандър, за да "постигнете онзи автентичен изглед от хоуондалендските ресторанти".
По препоръка на Леля Ог яжте кърито с лигавНик и поканете цялата си рода, защото ще има за всички!

Вкусът е божествен! Толкова богат и наситен заради специалната комбинация от подправки! 

Джуджешкият хляб е основната велика кулинарна традиция на джуджешката кухня, която, по думите на Леля Ог, е възникнала от нищетата. Този хляб се използва като разменна единица между различните родове джуджета, за церемониални цели - "джуджешки споразумения често се затвърдяват с "разчупване на хляба" и някои от железните чукове, използвани за целта, са ценни антики" - и, нека не забравяме, за оръжие!

"Една плоска пита джуджешки хляб с чакълена коричка, метната като фризби, може да обезглави противника, и дори, ако е хвърлена по правилния начин, да се върне обратно при собственика си. По-рядко приготвяните и по-удължени хлебчета, известни като pain по-очевидни причини, по традиция са били използвани в ръкопашни схватки. Питите трепач са били използвани предимно от онези, които са защитавали, например, високи стени.
Джуджешкият хляб става за ядене, поне за джуджетата. Но пък, по тая логика, ботушите също стават. Това не означава нищо."

За да си приготвите джуджешки хляб, който е подходящ за хора (и джуджета, разбира се!), размекнали се от живота в Големия град и предпочитащи храта, която "не налита да си върне тупаника", ви трябват:

250гр. непресято брашно
30гр. пшеничени трици 
1/2 равна чаена лъжичка сол
1/2 равна чаена лъжичка кремотартар
1/2 равна чаена лъжичка сода бикарбонат
100гр. маково семе
160мл. вода
1/4 чаена лъжичка черна сладкарска боя 
(не е абсолютно задължителна, 
но помага да докаране онзи вид
"Сякаш Мама го е млатила")

Вместо пшеничените трици, аз използвах овесени. По простата причина, че не успях да намеря пшеничени в магазина. Сладкарска боя не съм слагала, защото не съм ѝ голям фен. "Млатих" си тестото, докато го месех.
Кремотартар, за всички които се чудят, е калиева сол на винената киселина и тъй като нямаше къде да търся този хит на природата, го замених с обикновен бакпулвер, където се съдържа като подкислител.

Предварително загрявате фурната на 210C. Смесвате всичките сухи съставки в голяма купа. Ако използвате сладкарска боя, я разбъркайте предварително в малко вода, за да не стане на бучки. Сипвате я в брашнената смес и колкото е необходимо от останалата вода, докато не получите гладко, но лепкаво тесто. След това го "го набухвате яко". Ако сте от най-най-най-запалените готвачи, традиционната джуджешка рецепта включва и "чукове и наковалня".
Разплесквате тестото до 23-сантиметров плосък диск и го печете за около половин час. Аз проявих творчество и реших да направя малки пити от джуджешки хляб, като по свое усмотрение добавих и малко сиренце отгоре, поръсих с шарена сол и намазах с масълце.
По препоръка на Леля Ог: "Най-добър за консумация е все още горещ, за разлика от оригиналната рецепта, където пише, че е най-добър, когато не се консумира".


Една малка, кръгла фантазия!

"Питите трепач бяха едни от най-страшните бойни хлебчета - достатъчно тежки, за да причинят сериозни щети, ако ги пуснеш от 6 инча височина, и достатъчно аеродинамични, за да обездвижат противника от разстояние, ако ги засилиш с прашка.
Традиционните пити, като всички джуджешки хлебчета, също биха могли да минат за ядивни, ако достатъчно разтеглите понятието; според народната мъдрост най-добрият начин да си приготвите ядене от тях е да ги накиснете в кофа с вода за около седмица, след което може да изядете кофата."

За приготвянето на тези джуджешки пити трепач ще ви бъдат необходими:

200гр. непресято брашно
50гр. пудра захар
1 чаена лъжичка сода бикарбонат
50гр. маргарин или масло
100гр. натрошени ядки
1 чаена лъжичка черна сладкарска боя
(по желание)
150мл. прясно мляко

Загрявате предварително фурната до 230С. Смесвате в купа брашното, захарта и содата и към тях добавяте разтопеното масло. След това прибавяте ядките и сладкарската боя, ако сте решили да използвате. Млякото го добавяте на порции, докато се получи гъсто тесто. Разделяте тестото на 8 еднакви парчета, омесвате малки питки и печете за около 20-тина минути. Аз лично направих малки топчета, за да има за всички вкъщи.
Като ядки използват натрошени орехи.
По препоръка на Леля Ог ги носите в битка и трепете врага с тях!


Направо се топят в устата!

Това беше моето кулинарно приключение из кухнята на Света на Диска. Не съм запален готвач и не ми доставя голямо удоволствие да готвя, но приготвянето на тези три рецепти ми донесе голяма наслада. А още по-хубаво беше, когато "домочадието" хареса храната.

P.S. Исках да приготвя и Банананово Дай-Киро, но вече беше станало прекалено късно и го замених с обикновена прясно приготвена лимонада с мента. Допълваше добре храната!


Коментари