Тези дни се замислих за динамичната сутрин. За сутринта, която е изпълнена с толкова много звънящи часовници и трудно ставане, че е почти невъзможно да си представиш кога най-сетне ще успееш да се наспиш. В тази последователност искам да добавя и обилната закуска и димящата чаша домашно кафе, които също, по стечение на обстоятелствата, не се случват.
Признавам си, липсва ми тази идилия на лятото, но за да направя есенните си сутрини по-приятни, се сетих за една добра практика преди закуска, а именно - да измисля 6 невъзможни неща. Така де... Луис Карол е "виновникът" тук.
Алиса се сеща за своите 6 невъзможни неща - да се смали, да порасне, да срещне говорещ заек и прочее, и прочее. Невъзможни наистина, но пък се случват. Колко пък невъзможни ще са моите?
Точно тези мисли ме насочиха да споделя това, което аз смятам за "невъзможно", но пък съм изпълнена с искрена надежда, че ще се сбъдне. Различна реалност, различни виждания, но пък какво ми коства?
1. Иска ми се да живеем в един по-добър свят. Свят, изпълнен с взаимна обич и приемане, щастие, което не само изпитваме, но и даряваме на хората около нас и толерантност, защото вътрешният свят на всеки един човек е пъстър и не бива да бъде отхвърлян с лека ръка.
2. Иска ми се любовта в света на възрастните да е толкова чиста и неприкосновена, колкото в детския свят. Защото, нека си признаем, децата са едни от най-чистите същества бродили някога по тази земя. И ако успеем да запазим дори частица от тези детски емоции в нас, докато съзряваме и растем, значи сме постигнали много. Нека запазим сърцата си чисти и, най-вече, отворени за нови хора, нови приключения и нови чувства.
3. Иска ми се да има повече подадени ръце. Равносилни на помощ, на себеотрицание и на чиста и простичка човешка доброта. Всички я имаме в сърцето, просто трябва да ѝ позволим на излезе наяве.
4. Иска ми се щастието да се равнява на хоризонтална осмица. Да си призная, това си звучи направо невъзможно, но само и единствено, ако се приема буквално. Безкрайно щастие няма или не би се усещало като щастие, ако е безкрайно. Все пак трябва да се прокрадва и по мъничко тъга и сълзи, за да можем да оценим истинската стойност на щастието. Но! Ние сме напълно способни да откриваме щастието във всеки един момент, всеки един час, всяка една минута. По този начин то би присъствало в нашия живот почти непрекъснато. Заслужава си да се опита!
5. Иска ми се прегръдката да не е мимолетна. Прегръдката е едно от съвършенствата на този свят. Чрез нея можеш не само да приемаш енергията, която другият иска да предаде на теб, но и да му дадеш част от твоята. Прегръдката е топлина, емоция, едно кълбо от разноцветна енергия, напасване на две тела в едно като частици от пъзел.
6. Иска ми се децата да бъдат първо деца, а след това възрастни.
Тази забързаност, тази нетърпеливост да навлезеш в света на възрастните за мен е излишна. Всеки един от нас, рано или късно, пораства и ще изживее това, което трябва да изживее като възрастен, но детският миг, детският трепет и детската емоция може да не се върне никога, а дори да бъде забравена и погребана някъде под милион и една грижи, които те заливат още с пристъпването на прага на "израстването". Няма смисъл от бързането. За каквото и да е.
Моментите са, за да бъдат изживени. До край и напълно.
"-Аз съм на точно 7 години и половина - отвърна Алиса.
-Не трябва да казваш "точно" - забеляза Царицата. - Аз и без това ти вярвам. Сега пък аз ще ти кажа нещо да повярваш: аз съм на точно сто и една години, пет месеца и един ден.
-Това не мога да повярвам! - каза Алиса.
-Не можеш ли? - каза съчувствено Царицата. - Опитай се пак: поеми дълбоко дъх и си затвори очите.
Алиса се засмя:
-Няма смисъл да опитвам - каза тя. - Човек не може да вярва невъзможни неща.
-Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно - каза Царицата. - Когато бях на твоята възраст, аз се упражнявах по половин час всеки ден. Какво! Понякога успявах да повярвам не по-малко от шест невъзможни неща само преди закуска..."
Photos: Google
Коментари
Публикуване на коментар