Мисля си за неделния ноември
за неговата красота и пъстрота.
Предшества събрата си декември
и неговата снежна белота.
Цяла шарена картинка,
обрамчена от тишина
подава се от прозореца навънка,
достигайки до мойта същина.
Мисли блъскат се в главата,
хаотично скачайки от клетка в клетка,
губейки се в мъглата
на една ноемврийска равносметка.
Ах, ти, ноември
и хладното докосване, с което идваш!
Контрастираш толкова с топлия септември,
но с цяла палитра от емоции ме изненадваш!
Остани поне за още малко,
постой тук в твойта самота.
Би било безкрайно жалко
да не се докосна до цялата ти красота!
Photo: Google
Коментари
Публикуване на коментар