Полетях над планини, полета и гори,
издигнах се във висините сини.
Тялото ми заедно с птиците да закръжи
и да залича самотните години.
Полетях да се докосна до лелеяната свобода
и вятърът ласкаво да гали моите коси.
Дали оставила съм аз някаква следа
в сърцата на хората любими?
Полетях да потърся любовта
и да усетя нейното докосване ефирно.
Възможно ли е две сърца
да се обичат някак си неспирно?
Полетях, за да открия теб и да те усетя,
да погледна от небето като птица, разперила своите крила.
Мога ли и аз като слънцето да светя
и с лъчите ярки да прогоня твойта самота?
Photo: Google
Коментари
Публикуване на коментар