Искам да бъда като тревата зелена,
събираща капки прясна роса.
От тялото някак си отделена
с изтъкани от невинност крила.
Искам да бъда като дъжда пороен,
да нашепвам слова с капки безброй.
Да разхладя деня слънчев и зноен
с този дълго чакан воден порой.
Искам да бъда като люляка бял,
събрал в себе си аромата на пролет.
С десетки цветчета така нацъфтял,
от вятъра издигнати в приказен полет.
Искам да бъда една жива Вселена,
изпъстрена с радост, смях и тъга.
Загубила вече тази телесна обвивка студена,
как ли живяла съм в този затвор досега?
Photo: Google
Коментари
Публикуване на коментар