Търсене

Вятърът довя със себе си тази Мечта,

тъй силно желана и дълбоко в сърцето стаена.

Почти като шепот, изтръгнат от неспокойна душа,

но на вятърните крила така доверчиво дарена.

Дали тя ще намери заветен предел?

Или ще продължи да се носи в безкрая?

Частица по частица, разпръсната подобно на пепел,

желаеща да достигне докрая.

Носи се свободно там тази Мечта,

като номад, без дом и посока.

Винаги следвана от вярната спътница Самота,

но никога получаваща желана насока.

Да намери Мечтата друга Мечта,

с която в едно да събере онези частици.

Да я напусне презряната Празнота

и да прехвръкнат вълшебните любовни стрелици.

Може би я чака там зад онзи завой

или се спотайва в сподавените въздишки.

Да се срещнат веднъж и да отлетят към звездите безброй,

оплели завинаги онези свои нишки.

Но било писано на тази Мечта

да кръстосва безкрая, дарена само с крила.

Да търси неспирно своята сродна душа

във всяко докосване, целувка и поглед умело скрити в нощта.

Photo: Google