Ето го там, вълшебният мак,
извил снагата си в градина зелена.
Откроява се в този сгъстяващ се мрак
със своята окраска ярко червена.
Привлече ме някак с шепота тих,
понесен от вятъра с нежност и ласка.
И аз тоз час мигом реших
да отдам сетивата си напълно, без маска.
Приближих се внимателно, тихо почти,
загледах се в рошавите, червени главици.
И тогава светът около мен започна да се върти,
разпадайки се на своите основни частици.
Докосвах ги аз, подреждах ги с пръсти,
търсих, намирах, разбърквах неспирно.
Подобно на пъзел, откривах аз свръзки,
но ги изгубвах в усещането ефирно.
Червеният мак само с поглед плени ме,
този създател на сънища тайни.
Дали можем някак да полетиме
из тези простори сини, безкрайни?
Откъснах аз поглед от него с мъка,
погалих цвета и прошепнах му с нежност:
Да си човек в човешкия свят хич не е тръпка,
изгубвайки себе си и тази сърдечност.
Будна сънувам гледайки мака,
усещам стъблото, листата и цветовете червени.
Постепенно някак се сливам аз с мрака
и разпадам се на пъстри, малки Вселени.
Коментари
Публикуване на коментар