Пеперудено човече


Пеперуда лекокрила летеше покрай мен,
във въздуха рисуваше спирали тъй красиви.
Показваше ми какво е да не си в плен
на всичките грижи и тревоги сиви.


Рееше се тя, пърхаше с крила,
сякаш думите в полет ги обличаше.
И на едничкото ми тя желание се отзова,
като че ли с магнит я то привличаше.


Да имам аз крила тъй пъстри и красиви
и да гледам света като на длан.
Честичко да бъда гост на цветчета диви
и да се опивам от нектара им така желан.


Свободна аз във въздуха да полетя,
разперила крилата с шарки дивни.
И душевните тревоги отведнъж да ги сразя,
отправяйки се към мигове безгрижни.


Да бъда аз пеперудено човече
с чифт пеперудени криле.
За да мога с тях да отлетя далече
и с една душа лека като перце.

Коментари