Човечност

Затворена в стаята стоя

и в този тъмен ъгъл свита.

Защо толкова нечестен е света?

А човечността къде остана скрита?

Благата усмивка и думата добра

позабравени са в днешни дни.

А пък говорейки за любовта,

тя от завистта е изместена встрани.

Хората забързани са в ежедневието си сиво,

изолирали се в малък собствен свят.

Всеки някак пристъпва предпазливо

и превръща го това в порочен кръговрат.

Човек на друг не ще ръка да подаде,

"Смисъл няма, ще се забрави тази добрина".

Няма вече рамо, на което той да се опре,

не му остава друго освен да изгради стена.

Човечността в човека закърнява,

отстъпва място на вълчата природа.

Съпричността я обвива мъглата от забрава,

всеки търси собствената си изгода.

Не аз, а душата ми в ъгъла е свита,

гледайки с надежда към света.

Да сме хора, а нашата природа да ни превъзпита

и да отворим отново човешките сърца!

Photo: Google