Да бъда сега в момента безценен
и да го запазя подобно на спомен.
Да оставя късче от живота си тленен
в него, като лист от дървото отронен.
Моменти в живота човешки безброй,
но малко са онези с отпечатъка траен.
Нетърпеливо ги търся зад всеки завой
на лъкатушещия житейски път потаен.
Ето един от далечината изникна,
приближава се бавно, мъчно почти.
От него светлината изведнъж бликна
и подобно на светещи точки около мен закръжи.
Моментът е в мен и аз съм в него
сякаш цял живот така сме били.
И бързо изпарява се проклетото его,
което душата ранява с остри бодли.
За моментите, които секват дъха ми,
с любов и пълно с нежност сърце.
За тях трудно намират се думи
и аз ги посрещам с озарено от усмивка лице.
Photo: Google
Коментари
Публикуване на коментар