Наобратно

Тази сутрин започна наобратно - 

вместо слънце бяха лунните лъчи.

И може да звучи невероятно,

но небето бе пълно със звезди.

Светлината бе отсъствие на мрак,

спотайващ се в ъглите тихи.

Това бе като дискретен знак

да забравя всичките си грижи.

Погледнах към света от друга точка,

очите си отворих за промяна.

Май твърде дълго давах си отсрочка

и времето дойде за тази смяна.

Хората не стъпваха вече по земята,

огряваше ги сякаш различна светлина.

Необезпокоени се плъзгаха из небесата

и показваха открито човешката си същина.

Дърветата не се стремяха към небето

със своите протегнати нагоре клони.

За земята даваха си душата и сърцето

и разлистваха зелените корони.

Птиците не се губеха из висините

вглъбени в своя полет с разперени криле.

Те на земята чужда изкарваха си дните,

оставяйки тук-таме по някое перце.

Земята бе небе, а небето бе земя

в този хаотичен и обърнат свят.

С едно мъничко движение се случват чудеса

и е налице своеобразен резултат.

Photo: Google