Отвън се губя в черно-бели краски,
а отвътре танцувам сред пъстри цветове.
Там, навън се сменят милион и една маски,
а пък вътре се зараждат различни светове.
Отвън затворена съм в тялото човешко
без помен за възможности вълшебни.
И бродейки из този свят е толкова зловещо,
когато летял си с крилете съвършени.
Там, вътре блестя със звезди небесни,
гоня се с вятъра в лудешки бяг.
Освобождавам се от формите телесни
и не съм закотвена на един-единствен бряг.
Отвън светът обвит е в мъгла,
със скитащи без цел и без посока сенки.
И спуска се тъмата като катранена смола,
закривайки всичките фалшиви сценки.
Отвън-отвътре и обратно в посока
по пътечката утъпкана вървя.
Но нося аз в душата си една насока,
която като малко слънчице изгря.
Ще хвана пъстра четка и с мъничко желание
ще пренеса цвета в онази сивота.
Така ще оставя свое собствено послание -
да се последва тази частица пъстрота.
Photo: Google
Коментари
Публикуване на коментар