Мрак

Слънцето залезе, показвайки нощното небе

и Луната със сребриста светлина озари света.

Звездиците протегнаха блещукащи ръце

към земята, обгърната от мъглявината на нощта.

Прозорецът отворен е, с веещи завеси,

пропускащи тъмата като гост потаен.

Среднощни сенки на светлика играеха пиеси,

общувайки със сложния си танц безкраен.

С плахи стъпки гостът сумрачен тихичко си влезе,

носейки със себе си тъмата непрогледна.

Всяка трепкаща светлина в стаята залезе

и остана само неговата форма бледна.

Мракът крие тайни в дълбините непознати,

пречупва всичко през своите призми изкривени.

Там, отсреща появяват се образи чудати

на неговата магнетична сила сякаш подчинени.

Но носи той със себе си и сила,

разум, чувства и отмора разпиляна.

Носи миговете кратки, отдаващи закрила

в часовете малки на земята тъй смълчана.

Ела, ти, мрачен посетителю, постой

тук, в тази стая, хвани ме за ръка.

Помогни да подредя мислите безброй

преди денят да дойде с последната стрелка.

Photo: Google