Сънувах сън пъстър и магичен
за свят, изпълнен с чудеса.
А аз бях в този сън герой лиричен,
който свободно разполагаше с крила.
Отпървом бе усещането чудновато,
че вече не ходя по земя.
И чувството леко глуповато,
че заради крилете започнах да трептя.
Но издигнех ли се в небесата сини
мигом забравях всяка една тревога.
Виждах като на длан местата си любими
и нямаше я вече думата "не мога".
Летях свободно между облаците бели
и оставях се на вятърните ласки.
За моя полет нямаше предели
и ме изпълваха чувства най-прекрасни.
Сънят от крилете бе прегърнат,
създаден бе от звезден прах.
И в реалност от магична пръчица превърнат
с един несъзнателен замах.
Photo: Google
Коментари
Публикуване на коментар