Светлина

Роди се в звездопада

от една угасваща звезда.

Бе фея небесна дотогава,

оставила в небето своята следа.

Кацна на дърво самотно,

в тъмна нощ, огряна от луна.

Тази фея със сърце тревожно

и загубени в полета крила.

Неспокойно се огледа в здрача

из непозната, неприветлива земя,

защото имаше една-единствена задача - 

да разпръсне сивотата с чудеса.

Но как да го направи тя

без крила и пръчката вълшебна?

Злощастната съдба я сполетя

и чувстваше се абсолютно непотребна.

Погледна към луната пълна

и в нейния светлик откри опора.

Надеждата в сърцето ѝ покълна

и изпари се всякаква умора.

Закрачи бавно из треви високи,

подскачаше при всеки шум.

Луташе се във всякакви посоки,

но откри един заветен друм.

Той отведе я в града безцветен,

при хора мрачни с каменни сърца.

И за тях бе тя като дар небесен,

но не знаеха го те сега.

Не отвръщаха на нейната усмивка,

добрите думи губеха се в тишина.

Не пропукваше се нито една обвивка

и не пропускаше в сърцата любовта.

С всеки неуспех тя губеше надежда

и гаснеше по малко всеки ден.

Май щеше да наметне сивата одежда

и да се остави в този плен.

Пророни тихичко една сълза,

капна тя в отворената длан.

И там сълзата силно заблестя

със светлината на жадуван блян.

А феята реши в този миг,

че ще последва тази светлина.

И с един кратък и победен вик

се изгуби в настъпващата тъмнина.

Раздаваше частици след частици

на всеки протегнал своята ръка.

И градът грейна от всичките искрици,

от които добротата като цвете разцъфтя.

А последната от себе си частица

тя изпрати високо в небето,

където заблестя подобно на звездица,

но на хората остави си сърцето.

Феята-звездица изгрява всяка нощ,

дарява надежда, любов и светлина.

Но най-силно блести в полунощ,

за да разпръсне всяка тъмнина.

Art: "Opal Fairy" by Shawna Erback