Тъмнина

Направих плаха стъпка

към тъмата непрогледна.

В нея криеше се сладка тръпка

сякаш тази стъпка бе последна.

Тъмнината ме прие сърдечно

в прегръдката си нежна.

Прииска ми се да остана вечно

с тази участ неизбежна.

Светлината бе лъч далечен,

отчаяно разкъсващ този мрак.

Но щеше тя в часа уречен

да го прогони с уверен знак.

Побързах да потъна по-дълбоко

в този миг на тишина.

Би било толкова жестоко

да не се докосна до тази тъмнина.

Ето, светликът смело се показа,

протегнал лъчите си към този мрак.

Но нещо в изчезващите сенки ми подсказа,

че скоро ще се срещнем пак.

Photo: Google